3. И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.
4. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5. Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6. За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>
7. така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8. Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.
9. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10. А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11. да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12. А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,
13. духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.