2 Коринтяни 12:1-12 Ревизиран (BG1940)

1. Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но <сега> ще дойда до видения и откровения от Господа.

2. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

3. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

4. който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

6. (Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене).

7. А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

8. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

11. Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12. Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

2 Коринтяни 12