5. Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
6. Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8. Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.
9. Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10. Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
11. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.
12. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
13. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
14. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.