10. Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
11. Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.
12. И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
13. Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
14. И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
15. Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
16. И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
17. Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
18. В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
19. Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
20. за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21. И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
22. А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.