39. Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.
40. Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му <слугуваше>, и му каза: Иди занеси ги в града.
41. А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.
42. И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде <свидетел> между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И <Давид> стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.