14. Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.
15. А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.
16. И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.
17. В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;
18. а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи <ми> белег от тях.
19. Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.
20. Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.
21. И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
22. А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.
23. И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.
24. А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.
25. И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.
26. И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
27. И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.
28. А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.
29. И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?
30. И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.
31. И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.
32. И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.