23. И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
24. И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25. И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
26. И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
27. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
28. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.