32. Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33. Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34. Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35. И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36. Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37. Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38. <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39. и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40. за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41. и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42. и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43. И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.