17. Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18. Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19. Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20. И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.
21. Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22. <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23. Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.
24. Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25. Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26. Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27. Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28. Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29. Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30. Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31. Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32. Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33. Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.
34. Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;