1. Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2. На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
3. Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:
4. Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>
5. Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
6. Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>
7. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8. По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9. Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,
10. или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.
11. Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12. Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.