4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.
6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.
7. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.
8. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
9. защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.