2. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.
3. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
5. Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.
6. Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.
7. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.
8. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
9. защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.
10. Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13. всекиму работата ще стане явна <каква е;> защото <Господният> ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16. Не знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?
17. Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.