8. Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи.
9. Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10. И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите,
11. и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца.
12. Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13. Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите.
14. Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите,
15. които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора.
16. Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.
17. А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време – разделени само телесно, но не и в мислите си – и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим.