8. На един чрез Духа е дадена способността да говори с мъдрост, а на друг, чрез същия Дух – способността да говори със знание.
9. На един е дадена вяра чрез същия Дух, а на друг, също чрез него – дарби да лекува.
10. На някого е дадена силата да върши чудеса, а на друг – да пророкува. На един е дадена способността да различава добрите от лошите духове, на друг – да говори различни езици, а на трети – да обяснява езиците.
11. Но един и същ е Духът, който върши всичко това и определя различно за всеки – така, както пожелае.
12. И също както човешкото тяло е едно, но има много части, които, въпреки че са много, заедно оформят едно тяло, така е и с Христос.
13. Защото всички бяхме кръстени от действието на един Дух, за да станем част от едно тяло, независимо дали сме юдеи или езичници, роби или свободни, и от този един Дух всички бяхме напоени.
14. Човешкото тяло не се състои от една, а от много части.
15. И ако кракът каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм ръка“, нима това е причина той да престане да е част от тялото?
16. И ако ухото каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм око“, нима това е причина то да престане да бъде част от тялото?
17. Ако цялото тяло беше око, как щяхме да чуваме? И ако цялото тяло беше ухо, как щяхме да усещаме ароматите?
18. Но всъщност Бог е поставил всяка една част в тялото така, както той е пожелал, и е определил мястото на всяка от тях.
19. И ако всички те бяха само една част, къде щеше да е тялото?
20. Сега частите са много, а тялото е само едно.
21. Окото не може да каже на ръката: „Нямам нужда от теб.“ И главата не може да каже на краката: „Нямам нужда от вас.“
22. Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими.
23. И към частите, които зачитаме по-малко, ние се отнасяме с по-голямо уважение. И към тези части, които не са представителни, се отнасяме със специално внимание,
24. защото нашите по-представителни части нямат нужда от такова отношение. Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея,
25. за да няма разделения в тялото, а различните части да се грижат еднакво една за друга.
26. Ако една част от тялото страда, всички други страдат заедно с нея. Ако на една част се окаже почит, всички части споделят радостта й.