7. Можем ли тогава да кажем, че грехът и законът са едно? Не, разбира се! Но ако не беше законът, нямаше да зная какво е грях. Всъщност, ако законът не беше казал: „Не пожелавай това, което принадлежи на друг“, нямаше да зная какво е да пожелаеш нещо, което принадлежи на друг.
8. Но грехът намери начин чрез тази заповед да ме накара да пожелавам всякакви неща, които не ми принадлежат, защото без закона грехът е безсилен.
9. Имаше време, когато бях жив без закона, но грехът отново започна да действа, когато заповедта на закона дойде при мен,
10. и аз умрях. Така заповедта, чието предназначение бе да донесе живот, ми донесе смърт,
11. защото грехът успя да ме измами и използва заповедта да ме убие.
12. Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13. Означава ли това, че доброто ми донесе смърт? Не, разбира се! За да разбера какво е грях, грехът ми донесе смърт, като се възползва от доброто. Това стана, за да може чрез тази заповед да се покаже колко ужасно грешен е грехът.
14. Знаем, че законът е нещо духовно, а аз не съм. Аз съм човек от плът и бях продаден в робство на греха.
15. Не зная какво върша, защото върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша!
16. А щом върша точно това, което не искам, значи се съгласявам със закона и признавам, че е добър.
17. Но всъщност не аз върша тези неща, а грехът, който живее в мен.
18. Да, зная, че нищо добро не живее вътре в мен, тоест в моята недуховна човешка природа. Имам желание за добри дела, но нямам силата да ги върша.
19. Върша не доброто, което искам, а злото, което не искам.