19. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.
20. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога.
21. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал.
22. Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“
23. Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“,
24. а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус,
25. който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.