1. Искам да кажа, че докато наследникът е още дете, той по нищо не се отличава от един роб, макар и да е господар на всичко.
2. Той е подвластен на настойници и попечители, докато не дойде времето, определено от неговия баща.
3. Така и ние, когато бяхме „деца“, робувахме на елементите на този свят.
4. Но щом дойде времето, Бог изпрати Сина си, който се роди от жена и живя според закона,
5. за да освободи всички, които се намираха под властта на закона, и за да бъдем осиновени като Божии деца.
6. Тъй като сте негови деца, Бог изпрати Духа на Сина си в сърцата ви и той вика: „Авва, Отче!“
7. Така ти вече не си роб, а Божие дете. И понеже си негово дете, Бог те е направил и свой наследник.
8. По-рано, когато не познавахте Бога, вие служехте на лъжливи богове.
9. А сега, когато го познавате (или по-скоро сега, когато Бог ви познава), защо се връщате към онези слаби и безполезни елементи, на които отново се опитвате да робувате?
10. Спазвате специални дни, месеци, сезони и години.
11. Боя се за вас! Страхувам се, че целият ми труд е бил напразен.
12. Братя и сестри, умолявам ви: станете като мен, защото и аз бях като вас. Никога не сте ми причинили злина.
13. Знаете, че бях болен, когато за първи път дойдох при вас и ви проповядвах Благата вест.
14. Въпреки че моето състояние бе голямо бреме за вас, вие не ме презряхте и не се отвратихте, а ме приехте като Божий ангел, така, сякаш бях самият Христос Исус!
15. Къде остана щастието ви? Защото аз съм свидетел, че ако можехте, щяхте да извадите собствените си очи и да ми ги дадете.
16. Нима ви станах враг, като ви казах истината?