8. След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9. Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там.
10. Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11. Тя отговори: „Нито един, господине.“Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
12. По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13. Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14. Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого.
16. Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати.
17. Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват.
18. Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“