2. Рано сутринта той се върна в храма. Всички хора се събраха около него и той седна и започна да ги учи.
3. Законоучителите и фарисеите доведоха една жена, която беше уличена в съпружеска изневяра, изправиха я пред множеството
4. и казаха на Исус: „Учителю, тази жена беше заловена на местопрестъплението, тя изневери на съпруга си.
5. Законът на Моисей ни заповядва да пребием с камъни такава жена. Ти какво казваш?“
6. (Те използваха този въпрос, за да намерят повод да го обвинят в нещо.) Но Исус се наведе и започна да пише с пръст на земята.
7. Те обаче продължиха да го питат и той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“
8. След това отново се наведе и започна да пише на земята.
9. Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там.
10. Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“
11. Тя отговори: „Нито един, господине.“Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“
12. По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13. Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14. Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого.
16. Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати.