12. По-късно Исус пак им говореше и им каза: „Аз съм светлината за света. Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината, която носи живот.“
13. Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си и свидетелството ти не е валидно.“
14. Исус отговори: „Въпреки че сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми е вярно, защото зная откъде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки критерии. Аз не съдя никого.
16. Но ако съдя, присъдата ми е вярна, защото не съдя сам, а заедно с Отца, който ме изпрати.
17. Вашият закон казва, че ако двама свидетели твърдят едно и също, трябва да приемете това, което казват.
18. Аз свидетелствам за себе си, а другият ми свидетел е Отец, който ме изпрати.“
19. Тогава го попитаха: „Къде е твоят Баща?“Исус отговори: „Нито мен познавате, нито моя Баща. Ако познавахте мен, щяхте да познавате и моя Баща.“
20. Исус каза тези неща, когато поучаваше в храма, близо до кутията за събиране на дарения, но никой не го арестува, защото времето му още не беше дошло.
21. И отново Исус им каза: „Аз си отивам и вие ще ме търсите, но ще умрете с греха си. Не можете да дойдете там, където отивам.“
22. А юдейските водачи започнаха да се питат: „Нима ще се самоубие? Дали това имаше предвид, когато каза: «Не можете да дойдете там, където отивам»?“
23. Исус им отговори: „Вие сте оттук – от долу. Аз дойдох от горе. Вие принадлежите на този свят, а аз не принадлежа на този свят.
24. Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“
25. Тогава го попитаха: „Кой си ти?“Исус отговори: „Аз съм това, което ви говорих от самото начало.
26. Имам много неща да кажа за вас и мога да ви съдя. Но аз говоря на света само това, което съм чул от Онзи, който ме е изпратил, а той казва истината.“