26. „Аз съм този – каза й Исус. – Аз, който разговарям сега с теб.“
27. В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28. Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората:
29. „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“
30. И хората излязоха от града и отидоха при него.
31. В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32. Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33. Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34. Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал.
35. Вие често казвате: «Още четири месеца и после – жътва.» А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва.
36. Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря.
37. Има истина в поговорката: «Един сее, а друг прибира плодовете.»
38. Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“
39. Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“
40. Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни
41. и много други хора повярваха, като чуха думите му.
42. Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“
43. След като прекара там два дни, Исус напусна това място и отиде в Галилея.