21. „Повярвай ми, жено! – каза й Исус. – Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.
22. Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите.
23. Но идва времето – то вече е настъпило – когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят.
24. Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25. Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26. „Аз съм този – каза й Исус. – Аз, който разговарям сега с теб.“
27. В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28. Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: