19. Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк.
20. Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21. „Повярвай ми, жено! – каза й Исус. – Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.
22. Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите.
23. Но идва времето – то вече е настъпило – когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят.
24. Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“
25. Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“
26. „Аз съм този – каза й Исус. – Аз, който разговарям сега с теб.“
27. В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“
28. Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората:
29. „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“
30. И хората излязоха от града и отидоха при него.
31. В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“
32. Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33. Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“
34. Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал.
35. Вие често казвате: «Още четири месеца и после – жътва.» А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва.