11. Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро.
12. Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му – също!“
13. Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново.
14. Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“
15. Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“
16. Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“
17. Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг.
18. Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“
19. Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк.
20. Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“
21. „Повярвай ми, жено! – каза й Исус. – Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца.
22. Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите.