1. След като каза това, Исус вдигна поглед към небето и се помоли: „Отче, настъпи часът. Прослави Сина си, за да може и Синът ти да те прослави –
2. както му даде власт над всички хора, така и той да дари вечен живот на тези, които ти му даде.
3. Това е вечният живот: да познават теб – единствения истинен Бог и Исус Христос, когото ти изпрати.
4. Аз те прославих на земята и изпълних делото, което ми възложи.
5. Сега, Отче, прослави ме в своето присъствие със славата, която имах с теб преди светът да бъде сътворен.
6. Изявих името ти на хората, които избра от света и ми повери. Те ти принадлежаха, но ти ги даде на мен и те се подчиниха на словото ти.
7. Сега знаят, че всичко, което си ми дал, идва от теб.
8. Аз им предадох ученията, които ти ми даде. Те ги приеха и разбраха, че наистина дойдох от теб, и повярваха, че ти ме изпрати.
9. За тях се моля. Не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото са твои.
10. Всичко мое принадлежи на теб и всичко твое принадлежи на мен, и аз се прославих чрез тях.
11. Аз няма да остана в света – ще дойда при теб, но те ще останат. Отче святи, пази ги чрез силата на името си, което си ми дал, така че те да бъдат едно, както сме ние.
12. Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.