13. Вие ме наричате «Учител» и «Господ» и сте прави, защото наистина съм такъв.
14. Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си.
15. Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас.
16. Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща.
17. Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.
18. Не говоря за всички вас. Познавам тези, които съм избрал, но трябва да се сбъдне казаното в Писанието: «Човекът, с когото разделих хляба си, се обърна срещу мен.»
19. Казвам ви това сега, преди то да се е случило, така че когато се случи, да повярвате, че АЗ СЪМ.
20. Уверявам ви: който приеме изпратения от мен, приема мен, а който приеме мен, приема Онзи, който ме изпрати.“
21. След като изрече това, Исус дълбоко се развълнува и открито заяви: „Уверявам ви: един от вас ще ме предаде.“
22. Учениците му започнаха да се споглеждат в недоумение за кого говори.
23. Един от учениците, този, когото Исус обичаше, седеше до Исус.
24. Тогава Симон Петър му направи знак да попита Исус кого има предвид.
25. И той се облегна назад върху гърдите на Исус и попита: „Господи, кой е той?“
26. Исус отговори: „Това ще бъде онзи, за когото натопя залъка хляб и му го дам.“ След това натопи залъка и го подаде на Юда, сина на Симон Искариот.
27. В момента, в който Юда взе хляба, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: „Направи бързо това, което възнамеряваш да извършиш.“
28. Никой от седящите на масата не разбра защо Исус му казва това.
29. Някои помислиха, че понеже Юда държи касата, Исус го праща да купи нещо необходимо за празника или да даде нещо на бедните.
30. Юда взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.