22. Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23. Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави.
24. Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
27. Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: «Отче, избави ме от това страдание!» Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам!
28. Отче, прослави името си!“Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“
29. Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“
30. В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас.
31. Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен.
32. Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“