22. Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23. Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави.
24. Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
27. Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: «Отче, избави ме от това страдание!» Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам!