20. Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци.
21. Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“
22. Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23. Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави.
24. Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
27. Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: «Отче, избави ме от това страдание!» Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам!
28. Отче, прослави името си!“Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“
29. Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“