31. Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.
32. Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.
34. „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35. Исус се просълзи.
36. Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37. А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
38. Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък.
39. Исус каза: „Отместете камъка!“Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40. Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу.