27. „Да, Господи! – отвърна тя. – Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
28. След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“
29. Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него.
30. (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.)
31. Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.
32. Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.
34. „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35. Исус се просълзи.
36. Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“