22. Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23. Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен.
24. Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25. Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“Исус отговори: „Сам го каза.“
26. Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27. След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие,
28. защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им.
29. Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“