1. Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си.
2. Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си.
3. Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа.
4. Казал им: «Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.»
5. И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници.
6. Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: «Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?»
7. Те му отговорили: «Защото никой не ни наема.» А той им казал: «Тогава и вие идете на лозето ми.»
8. В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»
9. И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий.
10. Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий.