23. Но Исус не й отговори. Учениците му дойдоха и го замолиха: „Отпрати жената, защото върви след нас и вика.“
24. Исус отвърна: „Бог ме изпрати само при изгубените овце от народа на Израел.“
25. Тогава жената отиде при Исус, падна в краката му и каза: „Господи, помогни ми!“
26. Исус й отговори: „Не е правилно да се вземе хляба на децата и да се даде на кучетата.“
27. Жената каза: „Вярно е, Господи, но даже и кучeтата ядат трохите, които падат от масата на господарите им.“
28. Тогава Исус й отговори: „Ти си жена с голяма вяра! Ще направя това, което искаш.“ И в същия миг дъщеря й оздравя.
29. После Исус напусна това място и отиде на брега на Галилейското езеро. Изкачи се на хълма и седна там.
30. Огромни тълпи започнаха да се стичат при него. Хората водеха със себе си куци, слепи, сакати, глухонеми и много други болни. Сложиха ги при нозете на Исус и той ги излекува.
31. И народът бе удивен, виждайки как глухонемите проговарят, сакатите оздравяват, куците прохождат и слепите проглеждат. Всички прославяха Бога на Израел.
32. Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“
33. Учениците го попитаха: „Откъде да намерим достатъчно хляб в това необитавано място, за да нахраним толкова много хора?“
34. Исус ги попита: „Колко хляба имате?“Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“