27. Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“
28. Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“
29. Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш – демонът е излязъл от дъщеря ти.“
30. Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.
31. Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро.
32. Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.
33. Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му,
34. вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“)
35. И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.
36. Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха.