47. С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега.
48. Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине.
49. Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх.
50. Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
51. После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани,
52. защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.