20. Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
21. Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?
22. Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.
23. Който има уши да чува, да слуша!“
24. Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече.
25. На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
26. После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе.
27. Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това.
28. Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива.
29. Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
30. После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?
31. То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.
32. Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33. И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.
34. Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
35. Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36. Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.