1. След няколко дни Исус се върна в Капернаум и новината, че си е у дома, се разнесе.
2. Толкова много хора се бяха събрали да го чуят, че къщата се препълни и нямаше място дори отвън пред вратата. Исус им проповядваше Божието слово.
3. В това време дойдоха няколко души, четирима от които носеха един парализиран човек.
4. Тъй като беше невъзможно да стигнат до Исус, те се качиха на покрива и направиха отвор над мястото, където беше седнал. После спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.
5. Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Синко, греховете ти се прощават.“
6. Там седяха някои от законоучителите и си помислиха:
7. „Как може да говори така? Той богохулства! Единствено Бог може да прощава грехове.“
8. Исус веднага прозря в духа си какво си мислеха те и им каза: „Защо таите такива мисли?
9. Кое е по-лесно: да кажа на този парализиран човек «Греховете ти се прощават» или да му кажа «Стани, вземи си носилката и ходи»?
10. Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ И като се обърна към парализирания, каза:
11. „Казвам ти, стани! Вземи си носилката и си върви вкъщи.“
12. И човекът се изправи, веднага си взе носилката и излезе от стаята пред очите на всички. Хората бяха смаяни и славеха Бога, казвайки: „Това е най-изумителното нещо, което сме виждали.“