1. Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал.
2. Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата.
3. Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце.
4. Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали.
5. След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други – убили.
6. Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. «Не могат да не покажат уважение към сина ми», мислел си той.
7. Но лозарите си казали: «Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.»
8. Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9. Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят.
10. Нали сте чели Писанието:«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,стана крайъгълен камък.
11. Господ извърши товаи то е чудесно в нашите очи.»“
12. Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
13. По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно.
14. Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15. Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“
16. Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ – отговориха те.
17. Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.