15. Но вестта за Исус се разнасяше все повече и огромни тълпи от хора се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си.
16. Исус често се усамотяваше в безлюдни места, за да се моли.
17. Един ден, когато Исус поучаваше хората, сред слушателите седяха също фарисеи и законоучители, дошли от всички градове на Галилея, Юдея и Ерусалим. Господ даваше сила на Исус да лекува.
18. Няколко души донесоха на постелка един парализиран и се опитаха да го внесат и сложат пред Исус.
19. Наоколо обаче се бяха струпали толкова много хора, че носачите не можеха да си пробият път. Тогава те се качиха на покрива и като разкриха керемидите, спуснаха постелката с парализирания в средата на стаята точно пред Исус.
20. Като видя вярата им, Исус каза на болния: „Приятелю, греховете ти са простени!“
21. Законоучителите и фарисеите си помислиха: „Кой е този, който така богохулства? Кой освен Бог може да прощава грехове?“
22. Но Исус знаеше мислите им и ги попита: „Защо таите такива мисли?
23. Кое е по-лесно: да кажа «Греховете ти се прощават» или да кажа «Стани и ходи»?
24. Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ И Исус каза на парализирания: „Казвам ти, стани! Вдигни си постелката и си върви вкъщи.“
25. В същия миг човекът се изправи пред тях, взе си постелката и си тръгна, славейки Бога.
26. Всички се удивляваха и славеха Бога. Изпълнени със страхопочитание, те казваха: „Днес видяхме изумителни неща!“