19. Исус попита: „Какво?“„Това с Исус от Назарет – казаха те. – Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората.
20. Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст.
21. А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха,
22. а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата,
23. но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив.
24. Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25. Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците!
26. Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“
27. И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28. Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък.
29. Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30. Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде.
31. Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им.
32. Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“