13. Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус – село на около дванадесет километра от Ерусалим.
14. Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало.
15. И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях.
16. Те го видяха, но не можаха да го разпознаят.
17. Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“Двамата спряха с натъжени лица.
18. Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19. Исус попита: „Какво?“„Това с Исус от Назарет – казаха те. – Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората.
20. Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст.
21. А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха,
22. а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата,
23. но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив.
24. Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25. Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците!