20. И така, той станал и тръгнал към баща си.Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал.
21. Синът казал: «Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.»
22. Но бащата казал на слугите си: «Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката.
23. Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме.
24. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.» И започнали да се веселят.