11. «Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас. Но запомнете, че Божието царство се е приближило.»
12. Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, отколкото за този град.
13. Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако всички чудеса, които извърших във вас, бяха станали в Тир и Сидон, хората там отдавна да са се покаяли, да са се облекли с власеници и да са посипали главите си с пепел.
14. И затова в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас.
15. А ти, Капернауме, нима ще се издигнеш до небето? В ада ще слезеш!
16. Който слуша вас, слуша мен. Който отхвърля вас, отхвърля мен. А който отхвърля мен, отхвърля Онзи, който ме изпрати.“
17. Седемдесет и двамата ученика се върнаха радостни и казаха на Исус: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти!“
18. Исус каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния.
19. Чуйте! Дал съм ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони. Дал съм ви власт по-голяма от тази на врага. Нищо няма да ви нарани.
20. Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“
21. В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост.
22. Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“
23. Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“