29. А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти,
30. като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“
31. В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.
32. Всички вярващи бяха като едно цяло – с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си.
33. С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях.
34. Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата,
35. слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.
36. Така постъпи и Йосиф – левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“.
37. Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.