16. „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем.
17. Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“
18. След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус.
19. Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога – вас или Бога да слушаме.
20. Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“
21. И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се.
22. Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.
23. След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24. След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях.
25. Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:«Защо беснееха народите?Защо заговорничеха безсмислено?
26. Земните царе се подготвихаза биткаи всички владетели се събрахас една обща целсрещу Господа и неговия Месия.»
27. Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза,
28. за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили.
29. А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти,
30. като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“
31. В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.
32. Всички вярващи бяха като едно цяло – с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си.
33. С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях.
34. Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата,