9. След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани.
10. Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.
11. След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.
12. Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни.
13. Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли.
14. Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим.
15. Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.
16. Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.
17. След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните.
18. Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят.
19. Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора – но нямам никакви обвинения срещу своя народ.
20. Затова исках да се срещна и да говоря с вас – окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“
21. Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб.
22. Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“
23. Те се уговориха кога да се срещнат и на определения ден в къщата, където беше настанен Павел, дойдоха много юдеи. От сутринта до вечерта той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство. Опитваше се да ги убеди да повярват в Исус, като използваше откъси от закона на Моисей и от книгите на пророците.
24. Някои от тях повярваха на нещата, които говореше Павел, ала други не повярваха.
25. Спорейки помежду си, те започнаха да се разотиват, но Павел им каза още нещо: „Истината изрече Святият Дух, когато чрез пророк Исая каза на предците ви:
26. «Иди при този народ и кажи:Ще слушате и ще чувате,но няма да разберете.Ще гледате и ще виждате,но няма да проумеете видяното.
27. Защото тези хора са притъпили ума си,запушили са ушите си,затворили са очите си.В противен случайщяха да видят с очите си,да чуят с ушите си,да разберат с умовете си,да се обърнат към мени да ги излекувам.»