1. Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта.
2. Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас – посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено.
3. Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му.
4. Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“
5. Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо.
6. Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“
7. Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин.
8. Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува.