29. Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели.
30. Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка.
31. Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“
32. Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.
33. Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли.
34. Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“
35. Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни.
36. Това насърчи хората и те също започнаха да ядат.
37. (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.)
38. След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам.
40. Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега.
41. Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.
42. Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване.