1. След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска.
2. Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.
3. На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4. Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър.
5. Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.
7. Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон.
8. Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.
9. Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди:
10. „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“
11. Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел.
12. Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.
13. Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит.
14. Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.
15. Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.
16. Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт, свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.